Вероятно е учудващо за българския читател, че Грузия е една от първите държави в света с превод на Библията на собствения си говорим език. Смятайки Грузия за една от съветските републики, често сме пропускали факта, че там се зараждат едни от най-будните християнски школи с влияние както в Азия и в Европа, така и в България. Бачковският манастир например е построен от грузинци и е грузински книжовен център в продължение на почти 300 г.

Грузинците са кавказки народ, споменат още в хрониките на Асирия по време на новоасирийския период (10. век пр.Хр.). Езикът на Грузия не спада към нито една от познатите езикови групи. Наченки на грузинска азбука се появяват през 5. век пр.Хр., която е усъвършенствана от езиковата реформа на цар Парнаваз I (284 г. пр.Хр.).

Грузия приема християнството около 330 г. под влиянието на арменски мисионери. Под влиянието на Арменската църква първите преводи на Библията на грузински са базирани на сириакски ръкописи. Грузинският превод следва арменския, който е преведен от сириак, който от своя страна следва древногръцките ръкописи. Традицията разказва, че един от преводачите на арменската Библия – Месроб, превежда Библията на грузински. Истинността на това е малко вероятна, тъй като най-старата част на Библията, преведена на грузински – Псалмите, е направена не по-рано от 5.–6. век, а най-ранният превод на Евангелията е от 7.–8. век. През 11. век грузинската Библия е ревизирана на базата на гръцкия текст. До нас са достигнали грузински ръкописи, направени както от арменски, така и от гръцки източници.

Грузинските ръкописи се разделя на три основни групи според развитието на грузинската азбука: асомтаврули (магискул), нушкури (минускул) и мкедрули (светски). По-ранните ръкописи (5.–6. век), като Палимпсеста H89, са без орнаменти, но мнозинството от запазените до днес грузински ръкописи са богато илюстрирани. Декоративните рамки на Четвероевангелията често имат подковообразна форма, наричана камара (арка). Текстът започва с предговора на Евсевий и каноническа таблица. Заглавната страница на всяко Евангелие съдържа изображение на съответния евангелист, следвано от текстово заглавие, в което всеки ред започва с главна буква. Някои от ръкописите на Евангелията съдържат илюстрация на Възнесението (Гелати) и разпятието (Алаверди), а синаксариумът на Ефтим Мтацмидели съдържа 78 миниатюри на светии и сцени от живота на Христос. Евангелието от Мокви съдържа 42 миниатюри с родословието на Христос от Адам до Мария. Забележителни в този ръкопис са илюстрациите на предателството на апостол Петър и целувката на Юда. Три грузински ръкописа са исторически важни за текста на Библията. Те са Адиш, отбелязван като Geo1 (897 г.), Опиза (913 г.) и Тбет (995 г.), маркирани заедно като Geo2.

Четвероевангелието Адиш е средновековен ръкопис, съставен в манастира „Шатберди” в Югозападна Грузия около 897 г., след което е бил съхранен в село Адиш. Първите 5 фолиа на ръкописа са 30 на 25 см и са илюминирани. За първи път е публикуван през 1916 г. от Ефтим Такашвили.

Друг важен грузински ръкопис е Евангелието Вани, писано с нушкури около 12.–13. век. Ръкописът е направен в манастира „Хроман” в Цариград по молба на царица Тамара. По-късно е донесен в Грузия, където се съхранява първо в манастира „Шората”, след което във „Вани”, а накрая в манастира „Гелати”. Ръкописът съдържа 274 фолиа, всяко от които с размер 29 на 21 см.

През 1620 г. в Италия е основана първата печатница на грузински, а подобна в Грузия е основана през 1709 г. в Тбилиси. Първата печатна грузинска Библия е издадена в Москва през 1743 г. През 1910 г. следва ново издание на Библията на грузински, направено от ръкописите Опиза и Тбет.

Автор: Д-р теол. Доний К. Донев

Еклисиаст (Проповедник). Традиционното схващане е, че автор на тая книга е също Соломон, който на младежка вълна написал Песен на песните, в зряла възраст — Притчи, а в годините на залеза — Еклисиаст. Основания за това твърдение църковните историци намират в самата книга (1:1, 1:12), някои пасажи от която, перифразирани, звучат: Когато станах цар, от моя висок пост ми беше възможно да наблюдавам и изследвам живота във всички страни на тогавашния свят и във всички градове не само в Израиля, а изобщо под небето, и така да утолявам своята жажда за знания. Описанията в книгата отговарят точно на личността и разностранните дарби и проявления на Соломон, както ги срещаме в другите ветхозаветни книги: мъдрост (1:16), лукс (2:7), богатство (2:8), къщи, лозя и градини (2:4—6). Позналият живота Еклисиаст (Соломон) ни поучава: всичко е суетно на земята (1:2), нищо ново под слънцето (1:4—11). Мъдри и глупави ги очаква един край и богатствата на трудолюбивия минават в лениви ръце (2:1—19), щастието е Божи дар (2:20—26). Човек не може да промени света. Остава му да се радва на това, което Бог е дал и да прави добро в живота си (3:9—12). Човек познава щастието, ако стопля сърцето си с вяра и помни, че Бог ще съди и въздаде на праведен и грешен според делата им.

Read more »

Иов — епично-дидактична книга, която носи името на великия страдалец Иов, чиито патила са описани в нея. Едни я считат за «чисто еврейско произведение от 600—500 г. пр. Хр.» Други я отдават на писател – арабин от Идумея, който в тежките си страдания обстойно размислял и обсъждал произхода и причината им, отношенията на човека към тях и, като оздравял, записал на арабски своите мисли и разсъждения. Неизвестен вдъхновен пророк превел неговите записки на еврейски, съгласувал ги с ветхозаветния библейски възглед и така се появила каноническата книга Иов.

Нас ни задоволява мнението на св. Гр. Велики: «Кой написал книгата Иов не можем да знаем. Знаем само това, че Св. Дух я диктувал и Той е неин истински автор». Тя съдържа «най-дълбокомисленото и най-могъщото казано във ветхозавет-ните писания за страданията на праведния». «Тая книга е написана с кръвта на сърцето; тя е един отбрулен лист от действителния живот, отбрулен от буря на голяма борба със себе си и за преодоляване на себе си.» Вярващият човек намира в нея поука за греховността на човешката природа, за произхода и смисъла на страданията, за безсмъртието и възкресението. Апостолите и светите отци виждали в невинното страдание на Иов предобраз на Христа: «Слушали сте за търпението на Иова и видяхте какъв край му даде Господ» (Иак. 5; 11).