30-годишният Николас Сарис от о. Патмос забелязал неизвестния фрагмент от т.н. Синайски кодекс от 4 в. под подвързията на книга от 18 в., докато разглеждал фотографии на ръкописи в библиотеката на манастира “Св. Екатерина” в Египет.

Докато прелиствал снимките на поредица подвързии на книги, изработени от двама монаси в манастира през 18 в., Сарис разпознал характерните гръцки букви, които се виждали през част от подвързията.

През вековете монасите от “Св. Екатерина” често са използвали повторно древен пергамент в подвързиите на книги заради здравината му и защото е било сравнително трудно да се намери нов пергамент в този далечен край на света.

Сарис е участвал в проекта на Британската библиотека за цифровизиране на “Синайския кодекс”. Ще припомним, че през юли Британската библиотека събра и качи в интернет повече от 800 страници, които досега бяха пръснати из света.

Посетителите на уеб сайта www.codexsinaiticus.org могат да видят изображенията на повече от половината от ръкописа на библията, която е на 1600 години.

Тя е написана на гръцки език върху пергаментови листа през IV век. Оригиналните 1460 страници, всяка с размер 40 см на 35 см, са изработени от четирима писари по времето на Константин Велики.

Миналата година Британската библиотека качи в интернет първата половина на “Синайски кодекс” – Псалми (Book of Psalms) и Евангелие от Марко. Заедно с “Ватикански кодекс” “Синайски кодекс” се смята за най-древната известна библия в света. В продължение на 1500 години тя е съхранявана в манастира “Св. Екатерина”, където е открита през 1844 г. и поделена между Египет, Русия, Германия и Великобритания.

Събирането на християнската реликва е кулминацията на 4-годишно сътрудничество между Британската библиотека, библиотеката на Лайпцигския университет в Германия, манастира “Св. Екатерина” на п-ов Синай, Египет, и Руската национална библиотека в Санкт Петербург, които притежават различни части от ръкописа.

Учените смятат, че с обединяването на цифровизираните страници и качването им онлайн ще улеснят експертите от цял свят да изследват в дълбочина гръцкия текст. БТА

Грузинците са кавказки народ, споменат още в хрониките на Асирия по време на новоасирийския период (10. век пр.Хр.). Езикът на Грузия не спада към нито една от познатите езикови групи. Наченки на грузинска азбука се появяват през 5. век пр.Хр., която е усъвършенствана от езиковата реформа на цар Парнаваз I (284 г. пр.Хр.).

Грузия приема християнството около 330 г. под влиянието на арменски мисионери. Под влиянието на Арменската църква първите преводи на Библията на грузински са базирани на сириакски ръкописи. Грузинският превод следва арменския, който е преведен от сириак, който от своя страна следва древногръцките ръкописи. Традицията разказва, че един от преводачите на арменската Библия – Месроб, превежда Библията на грузински. Истинността на това е малко вероятна, тъй като най-старата част на Библията, преведена на грузински – Псалмите, е направена не по-рано от 5.–6. век, а най-ранният превод на Евангелията е от 7.–8. век. През 11. век грузинската Библия е ревизирана на базата на гръцкия текст. До нас са достигнали грузински ръкописи, направени както от арменски, така и от гръцки източници.

Грузинските ръкописи се разделя на три основни групи според развитието на грузинската азбука: асомтаврули (магискул), нушкури (минускул) и мкедрули (светски). По-ранните ръкописи (5.–6. век), като Палимпсеста H89, са без орнаменти, но мнозинството от запазените до днес грузински ръкописи са богато илюстрирани. Декоративните рамки на Четвероевангелията често имат подковообразна форма, наричана камара (арка). Текстът започва с предговора на Евсевий и каноническа таблица. Заглавната страница на всяко Евангелие съдържа изображение на съответния евангелист, следвано от текстово заглавие, в което всеки ред започва с главна буква. Някои от ръкописите на Евангелията съдържат илюстрация на Възнесението (Гелати) и разпятието (Алаверди), а синаксариумът на Ефтим Мтацмидели съдържа 78 миниатюри на светии и сцени от живота на Христос. Евангелието от Мокви съдържа 42 миниатюри с родословието на Христос от Адам до Мария. Забележителни в този ръкопис са илюстрациите на предателството на апостол Петър и целувката на Юда. Три грузински ръкописа са исторически важни за текста на Библията. Те са Адиш, отбелязван като Geo1 (897 г.), Опиза (913 г.) и Тбет (995 г.), маркирани заедно като Geo2.

Четвероевангелието Адиш е средновековен ръкопис, съставен в манастира „Шатберди” в Югозападна Грузия около 897 г., след което е бил съхранен в село Адиш. Първите 5 фолиа на ръкописа са 30 на 25 см и са илюминирани. За първи път е публикуван през 1916 г. от Ефтим Такашвили.

Друг важен грузински ръкопис е Евангелието Вани, писано с нушкури около 12.–13. век. Ръкописът е направен в манастира „Хроман” в Цариград по молба на царица Тамара. По-късно е донесен в Грузия, където се съхранява първо в манастира „Шората”, след което във „Вани”, а накрая в манастира „Гелати”. Ръкописът съдържа 274 фолиа, всяко от които с размер 29 на 21 см.

През 1620 г. в Италия е основана първата печатница на грузински, а подобна в Грузия е основана през 1709 г. в Тбилиси. Първата печатна грузинска Библия е издадена в Москва през 1743 г. През 1910 г. следва ново издание на Библията на грузински, направено от ръкописите Опиза и Тбет.

Автор: Д-р теол. Доний К. Донев

Няколко месеца по-късно, през пролетта на 1994 година, завършва превода на 27 книги от Новия Завет, и Албанската Библия е публикувана със заглавие “Книга на книгите”.

Проектът е започнат от известният писател Konstandin Kristoforidhi с превеждането на части от Новия Завет и завършен от Albanian Bible Society.

Откъс от евангелието на Йоан

1:1 Në fillim ishte Fjala dhe Fjala ishte pranë Perëndisë, dhe Fjala ishte Perëndi. 1:2 Ai (fjala) ishte në fillim me Perëndinë. 1:3 Të gjitha gjërat u bënë me anë të tij (fjala), dhe pa atë nuk u bë asnjë nga ato që u bënë. 1:4 Në atë ishte jeta, dhe jeta ishte drita e njerëzve. 1:5 Dhe drita shkëlqen në errësirë dhe errësira nuk e kuptoi.1:6 Qe një njeri i dërguar nga Perendia; emri i tij ishte Gjon.

Пълен превод на Библията на албански език.

Наименованието Peshitta е от сирийски произход mappaqtâ pšîṭtâ (ܡܦܩܬܐ ܦܫܝܛܬܐ), и буквално означава “прост”, “ясен” или “общ”. Сирииския е диалект, или група диалекти произлизащи от източния арамейски език. Peshitta е написан със сирийска азбука и се транслитерира на латински по няколко различни начина: Peshitta, Peshittâ, Pshitta, Pšittâ, Pshitto, Fshitto. Въпреки, че всички транслитерации са възприети до една или друга степен, най-общоприетото название на превода е Peshitta.

Арамейската Пешитта онлайн.

В превода на 70-те, а оттук и в славянската, българската и руската Библии има и 151-и псалом, неканонически — молитвата на Манасия.

По съдържание Псалтирът обхваща цялото догматическо, нравствено и историко-теократично ветхозаветно откровение. Той е ненадминат лиричен сборник от прочувствени молитви, вдъхновени химни и религиозни песни. Църковните отци и писатели (Иполит Римски, Ат. Велики, Ориген, бл. Йероиим и др.) при¬писват псалмите на различни автори. Установено е от екзегетите, че:

• Мойсей е написал 89-и псалом.
• Св. пр. и цар Давид отронил от сърцето си най-много — 73 псаломи: 3—31, 33—40, 50—64, 67—69, 85—100, 102, 107, 109, 121 и 130.
• Асаф, началник на хора при Давида — 12;49, 72—82.
• Кореевите синове — 10:41, 43—48, 53—84, 86.
• Еман — 87 и Етам 88 псалом.

Така, че съдържанието на Псалтира ангажира имената на 6 автори. В 70-те и във Вулгата има и 40 псалми от неназован автор. Някои делят Псалтира на 5 книги.

Поради това, че всички псалми са съставени в духа на Давидовите псалми, названието Псалтир Давидов стана общоприето.

Библеистите наброяват 78 цитата от Псалтира в Новия Завет. За удобство при четене на богослужение Псалтирът е разделен на 21 катизми. При четенето им на богомолците се разрешава да седят — оттам и гръцкото название катизма.

Неправдите в живота помрачават щастието: потиснати не намират закрила, успехът поражда завист; безделникът охолствува, забравил добротворството; даже царската слава и почести са преходни (4:4—16); страх Божий, благоговейна молитва и изпъл-нение на човешкия дълг са истинско благо.

Мъдрият е доволен от това, което има; презира мимолетните радости в живота, страни от неправди, не посяга към подкуп, приема слетялото го добро и зло като Божия отсъда. Мъдрият не губи вяра, че доброто се вижда и награждава, а злото осъжда и наказва (6—в гл.).

Задружността води към успех, «Конец, усукан на три, не се къса лесно», «Куче живо е по-добро, нежели мъртъв лъв», «Видял съм роби на коне, а князе да ходят пеша, като роби», «Весели се в младостта си и ходи, където ти сърце тегли и очи видят, но знай, че за всичко това ще застанеш пред Бога на съд», «Думите на мъдреците са като остени и като забити гвоздеи са техните изречения, дадени от единия пастир», «Бой се от Бога и пази неговите заповеди — в това се заключава всичко за човека!» (8—12  гл.).

Самото съдържание (1:1; 10:1; 25:1) свидетелствува, че книгата е дело на Соломон, за който от историята се знае, че написал 3000 притчи (III Цар. 4:32). С тях от горчив личен опит царственият автор поучава против разпътството; опитният мъдър цар предава опита си в управлението; умъдреният от живота владетел и управник споделя широките си знания и дълбока мъдрост, добили нарицателното название «Соломонии»; шлифованият писател утвърждава една оригинална литературна форма — притчата, тъй обикната от народа. Тъй че безспорен автор на притчите е Соломон (Пр. Г:1), а подбирането измежду запазените от някогашния голям, съставен на стари години лично от него сборник от общо 3000, на около 800 притчи и подреждането им в книга — в по-малък сборник, включен в Библията, е дело на благочестивия цар Иезекия (725—696) и неговите човеци (Пр. 25:1).

Нас ни задоволява мнението на св. Гр. Велики: «Кой написал книгата Иов не можем да знаем. Знаем само това, че Св. Дух я диктувал и Той е неин истински автор». Тя съдържа «най-дълбокомисленото и най-могъщото казано във ветхозавет-ните писания за страданията на праведния». «Тая книга е написана с кръвта на сърцето; тя е един отбрулен лист от действителния живот, отбрулен от буря на голяма борба със себе си и за преодоляване на себе си.» Вярващият човек намира в нея поука за греховността на човешката природа, за произхода и смисъла на страданията, за безсмъртието и възкресението. Апостолите и светите отци виждали в невинното страдание на Иов предобраз на Христа: «Слушали сте за търпението на Иова и видяхте какъв край му даде Господ» (Иак. 5; 11).